Това напрежение също е слабо. Нормално зареждащ алтернатор зарежда 14.4. При пуснати консуматори може да ти падне малко напрежението. Нещо пак не ти се е получило.

Вчера се поразходих малко, направих му един 140 км на Трабанта, като преди това го заведох на авто мивка.



Останаха 4 неща за да си създам пълен зен в купето. Вчера като се прибрах се заех с едно от тях - предната лява врата, която колкото и да я регулирам все трябва малко да я блъсеш за да се затвори, също така стъклото и трака и не се движи нормално като се сваля. Като разглобих вратата проблемите лъснаха.





Дуропласта не беше залепен за металната конструкция а беше хващан с нитове на поразия. Махнах общо 10 нита и външната облицовка падна.










Ще я стисна от двата края леко за да прибере пукнатината и ще я капна с CO-то.


Ръжда колкото си искаш. Във вътрешността на вратата намерих и тапата на единия праг. Незнам защо беше вътре






Питане: Гредичката на снимката по-долу така ли трябва да стои? И ако не. Моля за снимков материал как трябва да изглежда.




За тракането ги няма платняните оплътнения, които смятам да намеря през тази седмица. Както и липсва част от пласмасовия водач на който стоят.


Проблемът с трудно свалящото се стъкло се оказа огънат от удър и прогнил държач на стъклото. Ще трябва да търся нов, защото този мога да го изправя, но за изкърпването няма как да се получи.




И нова алуминиева лайсна ще търся. Тази е огъната в единия край.


Плана е до края на седмицата да съм приключил с лявата врата и да метна дясната, където съм 100% сигурен, че ме чакат повечно изненади, съдейки по по-лошото и поведение.

Ето и снимки на закачената вече музичка.










Много добре свири. Успява да се надвика с двутактовия рев

Вчера закърпих и почистих вратата от ръжда. Днес по някое време ще мина на "shopping" за платняните уплътнения за стъклото. Оказа се, че ги има в магазина във Варна. Също така ще подменя и гумените уплътнения които бършат стъклото.



От към сцепеното вратата беше влязла малко на вътре. С една тънка дъсчица я напънах малко да прибере пукнатината колкото се може.




Малко пилене с дебел диск и шлифоване на заварката с диск с шкурка и не си личи че там някода е заварявано.










Изчистих я от ръжди




Тази вечер се захващам с правенето на липсващата планка на ограничителя от към купето и грундирането на изчистените от ръжда детайли по вратата. Във вътрешността смятам освен грунд да сложа и сребърен феолит. После се захващам с дясната врата, след това е наред багажната.

Вчера направих планката на ограничителя от към купето използвайки две двумилиметрови шайби. Много пипкаво се заваряват малки детайли. Ако можеше да се взеле като се свали предния калник, живота ми щеше да бъде много по лесен но уви мястото за ограничителя е затворено от една ламарина.

Първата задача беше да изправя огънатото. Вече не му личи че е огъван.








След това с една малка пила премахнах част от старата планка, която при късането е останала и ми пречеше на правилното лягане на шайбите.


















Частта на ограничителя от към вратата се беше заклещила в единият ъгъл и даже моя приятел чука непожела да я изкара от там. За това поисках помощ от ъглошлайфа.


Резхан малко, изправих огънатото. Днес вечертта ще го заваря.


Направих тестово поставяне на вратата. Сложих межанизма за затваряне и уплътнението от към купето. Вратата затваря много добре. Ограничителя работи. Вече няма да си играя да блъскам като хамав.



Напъвах ограничителя на вън. Няма мърдане










Вчера също така купих и платняните уплътнения на стъклото. 20 лв. бройката от магазина във Варна, взех и алуминиева лайсничка. Тази вечер ще изчистя вратата от боклуци, ще боядисвам и извършвам довършителни работи.

P.S: От частите които търся, остана да си намеря само ламарината под стъклото. Ако не успея до края на седмицата, някоя врата с читава ламарина бъде ощетена. Харесал съм си една прогнила от лимозинката.

Тая гредичка към дуропласта за която питаш си е добре, то даже на по-новите трабанти въобще не си правят труда да я слагат. Смисъла от тази по-скоро лента си го обяснявам по-скоро като за уякчаване на вратата, ама изпълнението е доста слабо.

Малко са те "натоварили" Владо с тези "платняни" уплътнения на вратите. Да те предупредя, че на са никак читави. Предполагам са от унгарските "боклуци", които се продават в магазина в твоя град.. Замисли се дали не е по-добре да ползваш услугите на колегите, които са в чужбина. Преди време във форума се публикуваха "пинизи" как се прави това платняно уплътнение с плат от дънки например. В пъти по-добре е сам да си ги направиш, ноо всеки сам си решава..

Според мен напрежението на заряд му е перфектно. Заряд до 14.3 - 14.4 волта е нещо типично за съветската школа и подобни съветски извращения може да са валидни за географските ширини на Сибир и Нова земя, но тук при нас биха нанесли повече вреда, отколкото полза. Напрежението на 100% зареден оловен акумулатор при 20 градуса по Целзий е 13.8 волта. Оттам нагоре не зареждаш акумулатора, а само отделяш газ по електродите (т.е. трябва да го доливаш доста по-често). За калциевите (модерните) акумулатори това напрежение е малко по-високо (върти ми се около 14.0 волта, ама с тоя къс акъл... кой да помни.. ).
При спадане на температурата с 10 градуса, напрежението на 100% заряд се увеличава с 0.2 волта. Демек: при 10 градуса - 14.0, при 0 градуса - 14.2, при -10 градуса - 14.4 волта. Аналогичното се случва и при увеличаване на температурата - напрежението на 100% заряд спада. При 30 градуса температура напрежението е 13.6 волта. Лично аз предпочитам напрежението на заряд да ми е малко по-ниско, отколкото да ми се презарежда акумулатора.

За да не съм голословен: сегашният ми акумулатор е купуван преди 5 години. Зарядната ми система работи на 13.8 волта, като при включени консуматори пада до 13.5 волта (а не трябва - знам, че имам проблем, ама ме мързи да го търся в плетениците под таблото). Така е вече пет пълни години, без да имам проблеми нито през лятото, нито през зимата. Доливам вода веднъж годишно, ако се сетя да проверя нивото.

Много накратко: карай си готината кола и се кефи на живота, без да го усложняваш излишно.

Живот и здраве: среща на събора!

Подкрепям Nasakoto. Трабант с оригинален алтернатор зарежда максимум до 13.8 волта!

И моя Трабант е така 13,6 - 13,8 волта няма вдигане квот да го правя явно оригинално е така. Забелязал съм, че така не ми горят крушки, електронно и пр. Работят в по лек режим

Ето каква я свърших вчера. Извинявам се за качеството на някой снимки, но на телефона ми му падаше батерията и за това отказа да си използва светкавицата

1. Заварих си последиците от премахването на затегналия отграничител.





Получи се, сякаш не е заварявано там. Даже и кит няма да му трябва според мен.


2. Изчистих вратата с бензин за да премахна всякакви отлагания и боклуци, които са се събирали по нея с годините.





3. Махнах остатъците от лепилото и нитовете по дуропластовата част. От долу дуропласта е пукнат, с малко епоксидна смола и марли ще го оправим.



4. Запуших двете дупки, на вратата, които някой беше пробил за да слага огледало, от които съответно влизаше и вода.







5. Запуших и дупките на двете страници на вратата, останали от нитенето.







Някой беше нацелил да нарави дупка баш през точковата заварка. Между двете ламарини имаше няколко милиметра фука. Пристегнах я леко да прибере и я капнах.









6. Изпилих всички заварки, резултата се получи много добре.























7. Направих тестово полагане на дуропласта, като целта беше да не се получава едно огъване от пред долу, което се получаваше преди. Също така гледах как ляга спрямо ламарините на вратата. На места имаше фуга, и се наложи да поизправям ламарината.



8. В горната си част вратата имаше малко огънато. И него го изправих. Нямам снимки, защото се бяха получили много разфокосирани.

9. Реших, че така и така съм почнал да я правя, поне да я направя като хората, и във следващите 10 години да не я отварям, пък и бърза работа нямам. Окачих я на две куки.



и забърках една смеска , на която този път и нацелих консистенцията ( може да се дължи и на това, че и оловния миниум е нов, този с който преди това работих не се знаеше от коя година преди христа е )



Минах на-всякъде където беше необходимо.













10. И от към купето минах с оловен миниум.



Сега ще го оставя да си посъхне малко - около седмица. После грунд и подготовка за боя.

Мисля, че другата седмица пак ще пробвам с мацането с миниум. Като поседя 24 часа на места миниума беше стекъл ( смисъл имаше повече безир от колкото миниум. )

Аз поне си представям, че като го мацам с миниум разбъркан до консистенция на боя тябва и след 24 часа да си оранжевее същото като на снимките.

Последното съотношение на смесване което използвах беше: 5 чаени лъжички миниум и около 30 грама безир. Другата седмица, ще се пробвам пак с безир на не БГ производител да видим какво ще стане.

Понеже бърза работа нямам, освен с безир ще пробвам да го смеся и с гас за горене.

Интересна тема за работата с миниум
http://www.offroad-bulgaria.com/showthr ... 949&page=3

P.S: Снимки малко по-късно

Контакт клиинъра на Филипс решава проблема категорично.

Не мога и немога да го нацеля тоз миниум. Все стича и на места остава повече безир от колкото миниум:( Събирам идей какво не правя както трябва.

Междодругото попаднах и на това:
http://atri.hit.bg/Stroitelstvo/Pokriti ... AMINIO.htm - грунд на основата на оловен миниум. Смятам да си взема 1 опаковка за тестове

Проблема според мен ти идва от безира и това, че е фалшив.

5 чаени лъжички миниум на 30 грама безир трудно прави съотношението 0.8 кг:1литър. Но това, че ти изглежда разстекъл да не те притеснява. Идеята е безира да е носителя на миниум и да е на тънко, затова ползват газ за горене. Не е идеята да е яркооранжево. Става ярко където е имало повече ръжда. Безира не е лош, дори е бързосъхнещ. Е не е ленен определено. Мини го на 3 ръце като те притеснява и няма да имаш проблем и по точно си направи съотношението, като вземи някое електронно кантарче и си измери колко грама са 5 лъжици. За безира е ясно че е в милилитри