Имам една идея. Първо да питам на трабанта бобините с какъв волтаж са?
Идеята е следната: Да се сложат две 31000V бобини + иридиеви свещи в комбинация с електронно запалване. Дали ще е добра комбинация. По пътя на логиката с тия бобини и свещи сместа ще изгаря по-добре и мисля че трябва да има по-голямо КПД.

Питам има ли смисъл да нарина тия 80 лева за бобини и отделно 40 лева за свещи?

http://www.megamanual.com/ms2/configure.htm#dwell

Само дето е на аглийски. Дано да го четеш тоя език.

Тая бобина, дето ще я слагаш, как трябва да се управлява ?

Въпросът звучи идиотски, но не е (защо не е - описано е в горния линк).

Накратко: бобините за механичен прекъсвач (и близките му производни, като EBZA и добрите стари Ладови/Москвичови електронни модули) издържат прав ток през тях за бая дълъг период от време (десетина секунди не ги плашат), и при работа на двигателя се зареждат приблизително с коефициент на запълване 50% - половината време чукчето е затворено, другата половина е отворено. Да, ама нали се сещаш, че има голяма разлика във времето, през което се натрупва енергия в бобината при 600 и при 6000 оборота (точно 10 пъти), при което и разликата в енергията, отдавана в искрата, е 10 пъти (теоретично) - колкото са по-ниски оборотите на двигателя, толкова по-мощна е искрата.

Дотук, надявам се, сте ме разбрали, че после да ми го обясните на мен самият.

Да, обаче на някой луд рацер с познания по електронно управление на двигателя, му е щукнало, че може да модифицира бобината така, че да отдава на 6000 оборота енергията, която се отдава при 600. Обаче оттам произлиза следващият проблем - на ниски обороти сърцевината на бобината се насища, тоест бобината спира да се държи като индуктивност и да трупа енергия в магнитно поле, и започва да се държи като котлон със съпротивление, равно на съпротивлението на нисковолтовата намотка на бобината. Иначе казано - тока през бобината скача многократно, оттам бобината почва да пече като котлон, без това да повишава енергията на искрата. С думи прости - бобината работи идеално при 5-6000 оборота, и пече като на баба ми чушкопека при средни и ниски обороти. Решението е много просто, но изпълнението е много сложно - времето за натрупване на заряд (в англоезичната литература терминът е dwell time или само dwell) да се направи постоянно. Звучи просто, но не е - трябва да се следят страшно много параметри на двигателя, и тока през бобината да се подаде в такъв момент, че да тече точно 0.002 секунди (да, не съм объркал нулите - това са две хилядни от секундата), и да се прекъсне точно в най-оптималният момент преди ГМТ (т. нар. аванс), който обаче се променя в зависимост от оборотите и натоварването. Купона е пълен. Инжекционите се справят с тази задачка без да се замислят особено.

Извинявай, ако тия неща ги знаеш и съм ти досадил. Може да са полезни на някой, дето не ги знае, затова реших да ти понапълня темата.

Накратко: ако тия бобини искат компотерно управление и имат максимално време за натрупване на енергия 4 милисекунди, като ги качиш на трабанта, ще ги изпържиш за 2 пресечки в задръстванията, отделно е въпроса дали крайните транзистори на електронното (или чукчетата) ще издържат на юра (повишената енергия, при едно и също напрежение на акумулатора, е за сметка на повишеният ток). Така че си направи добре сметката струва ли си да загробиш едни пари за експеримен със съмнителен изход.

Мир и

P.S. Ако Трабанта ти няма центробежен рагулатор на аванса, може да се пригоди една сравнително проста схема (т.нар. чакащ мултивибратор), който ще ти контролира доста точно времето на натрупване. Забравих, че при двутактовите зверове аванса не се променя динамично, от което задачата изведнъж се улеснява много.

Пак мир и пак