Здравейте,
От доста време една от най-дефицитните части за Вартбург вече е фибъра на водната помпа.Да се намери фибър в магазините (че колко ли са останали ?),продаващи все още части за Трабант и Вартбург е невъзможно.Повечето от нас са проверявали многократно.Тук-таме излиза по някой фибър,купуван навремето от някой чичо,който сега си разчиства мазето,но и това ще е до време.
Така или иначе,проблемът е всеобщ.Въпросните фибъри могат все още да се доставят от Германия,но познатият на софийската група Томас не е вездесъщ,а и не е длъжен да доставя фибъри за цялa България.
Е,щом имаме соц.автомобили няма как да не се върнем и в типичния за социализма дефицит (в случая-на фибъри) и в тогавашния почин ,,Направи си сам,, .Даже тогава имаше и такъв вестник ,,Направи си сам,, в който имаше и доста свежи идеи как да се направи от нищо нещо,понеже нещото го няма в магазина в онова време на скромен социалистически бит.По-младите сред нас знаят какво е да нямаш парите за да купиш ,,нещото,, в магазина,но не знаят какво е да имаш парите,но ,,нещото,, да го няма в магазина защото ,,се очаква да се получи след две седмици,след три месеца,когато цъфнат налъмите или кой знае кога,, ,особено ако и такъв магазин въобще няма в родния град (пък за село-да не говорим!).Който не вярва-да гледа филма ,,Баш майстора на море,,.
Прочее,за фибърите и водната помпа на Вартбург.
На иначе простия,издръжлив,непретенциозен и успешен двутактов мотор,Бай Германец е сложил една много,ама много глупаво конструирана водна помпа.
1. Помпата се задвижва от твърде дълъг вал-предпоставка за усукващи трептения и вибрации.Я си представете какво се случва с един вал от обикновено желязо,въртящ се с обороти,с около 50 процента над оборотите на коляновия вал(примерно 5 000 при едно умерено каране и 9-10 000 при ,,газ до ламарината,,и дали при такива обороти не се получава кавитация на флуида ,,охлаждаща течност,,-един Господ знае...),когато от единия си край има радиално усилие от около 100 Nm,въртян от много или малко вибриращ ремък и какво минимално износване на лагерите ще доведе до неуплътняване на двойката ,,фибър-турбина,,...
2. Въпросният вал лежи върху два лагера,като не е предвидено от конструктора те да се мажат с течно масло,както е при други двигатели(но-четиритактови)от същата епоха.
3. Така наричаният от мнозина ,,коксов уплътнителен пръстен,, който не е никак коксов а е чисто ГРАФИТЕН,е статичен,а металния пръстен е на въртящата се турбинка.Обратното щеше да е много по-евтино и лесно за ремонт.
4. Помпата е ,,горе,,-в най-високата част на мотора и всяко спадане на нивото на охлаждащата течност под нивото на двойката ,,фибър-турбина,, или образуване на въздушна възглавница в цилиндровата глава поради недобро обезвъздушаване(особено при модела с преден радиатор това никак не е рядкост) води до опустошителни пораженя върху тази двойка поради триенето на сухо.Като се има предвид,обаче,че при доста от съвременните автомобили въздушният филтър пък е ,,долу,, -до локвите и в прахоляка по пътя,горният факт не изглежда чак толкова уникално малоумие.
5. Дори и при нов немски фибър графитният пръстен лежи в равнина,която не е успоредна на равнината на тялото на фибъра-една,,производствена особеност,, ,която гарантира отзяване между двата триещи се пръстена,особено при по-високи обороти.
Все инженерни решения със социалистически привкус и в социалистическо изпълнение.
Който се сеща за още недостатъци-да ги напише,според мен и тия стигат за да се опредли водната помпа на Вартбург като най-капризния и най-калпаво конструирания възел в тая,инак смислена за времето си, кола.(По отношение на охладителната си система Вартбург поначало няма аналог с охладителен радиатор зад мотора (в класическото изпълнение)-освен родителя си DKW,разбира се, и радиатор на парното не вътре в купето,а извън него,че и отдалечен от мотора на повече от един метър....).
Както се казва - ,,Експертът е специалист,който е правил много грешки...,,
От лични наблюдения вече 16 години с Вартбург 353 от 1986 (преден радиатор и един фибър) бих твърдял,че въпросното уплътнение-немско ли,полско ли,унгарско ли издържа около една година,година и половина време.Повечето фибъри,които съм свалял след като са протичали са били с цял,несчупен и неизносен до край графитен пръстен (пазя си ги,слава Богу !),от което си правя извода,че и другите елементи в системата влияят сериозно върху ефективното уплътняване.
Например-
1. Как е поставена дистанционната втулка(12)между задния лагер(4) и турбинката(14).Чувал съм често,че тя трябвало да се постави с пръстена към турбинката.И на схемата на цилиндровата глава на Вартбург е показано,че втулката се поставя с пръстена към лагера ,а и простата логика подсказва същото.Ако се постави с пръстена към турбината,този пръстен попада в пространството затворено от графитния пръстен и железния пръстен на турбината и така ограничава възможността графитния пъстен да се придвижва и притиска към турбинния пръстен до пълното си износване поради това,че пръстенът на втулката има по-голям диаметър от цилиндричното метално тяло,с което е запресован графитния пръстен към диафрагмата на фибъра.
2. Дължината на въпросната дистанционна втулка определя силата с която се притискат двата триещи се пръстена.
3. Силата,която притиска двата пръстена идва от свитата в тялото на фибъра пружина,а тя с времето кородира и омеква.
Изобщо...цялата работа е германска,но с вродена социалистическа корозия.
Но,за фибъра.
Тези дни закономерно ми протече фибъра (немски,оригинал,с три дупки)-вече беше на година и половина и на около 6-7 хиляди километра.Още не съм свалил главата за да го видя на какъв хал е,но почнах да спретвам друга глава,че ми е под ръка.Имам още няколко нови фибъра на склад,но реших да пробвам със стар и употребяван фибър една идея,която ми се върти в главата от доста време,че да видим какво ще стане-или ще съм решил проблема с дефицита на фибъри или нищо няма да излезе,но отрицателният резултат също е резултат.
Разглобих цилиндрова глава,която ми се търкаляше доста време в багажника ,,за зор заман,,.Свалих фибъра,турбинката и лагерите.Лагерите се оказаха в прилично състояние и реших да ги оставя и да не слагам нови предвид неизвестния резултат-ако рестврирания фибър протече и не върши работа и врялата вода,,промие,, лагерите поне да не ме е яд,че са били нови.
Идеята за реставриране на фибъра се състои в обличането и наслояването на графитния пръстен с композитно лепило SunFix.Лепилото се състои от два пластични компонента-жълт и син,при смесването им се получава пластична нелеплива зелена маса,която губи пластичност ок.10-15 минути след смесването и се втвърдява за около един час на стайна темепратура,пълно втвърдяване се постига след около едно денонощие(май).Ако през времето,през което е пластично се затопли леко докъм 50-60 градуса става изключително (и ненужно за целта) пластично,но и втвърдява за 2-3 минути понеже химическото взаимодействие на двата компонента в норма е екзотермичен процес.Лепилото се продава в две разфасовки-малка и голяма,малката струва,ако не се лъжа,около 10 лева.Лепилото,веднъж втвърдено,може да се реже,шлифова,не е пластично и е много твърдо поради което и износоустойчиво.
След като свалих турбинката и фибъра,оказа се,че по железния пръстен на турбинката има концентричен заоблен ръб,а по графитния пръстен-огледално разположен жлеб.Причина за тяхното образуване друга няма,освен плуващите с охладителната течност парченца ръжда...
Тази находка наложи реставрирането и на железния пръстен по същия метод с мисълта,че в крайна сметка ще се получи триене между два еднакви материала,което обещава равномерно износване и на двата пръстена.
И така,постепенно облякох и двата пръстена с лепило.При натрупването на лепилото се стараех да поправя кривината на двата пъстена спрямо основата им-т.е.по по-ниската страна на пръстените натрупах малко повече лепило,целейки новата контактна повърхност да лежи в равнина строго перпендикулярна на оста на въртящия се вал.След изсъхването на лепилото шлифовах с шкурка,въртейки детайла върху нея ( а не с тътрузене напред-назад)-първо на среднозърнета шкурка (320,350...) ,после на водна шкурка 800,съблюдавайки постоянно равнинността и на шлифованата повърхност и нейната перпендикулярност спрямо оста на вала.Получи се слой лепило,залепен върху своята основа (графит или желязо) с дебелина около 1мм,но не повече,а повече не е и нужно.След това шлифоване се получава гладка,но не огледално гладка контактна повърхност на двата пръстена.За да се получи такава полирана и огледално гладка повърхност и напасване между двата пръстена реших да ги ,,претрия,, един в друг в сглобено работно положение.На ръка това би било доста трудоемък и дълъг процес,сравним с триенето на цепеница в друга цепеница с цел да се получи огън.За да си спестя тоя първобитен труд сложих на дрелка един преходник,свързан с гъвкава връзка,на другия край с друг преходник и ,,камък,, 17 мм.С дрелката завъртях на бавни обороти вала с турбинката чрез задната гайка (17 мм) на вала.При това ,,претриване,, е задължително триещите повърхности на двата пръстена да не остават сухи.Първоначално мокрех с вода,сваляне на турбината,избърсване на зелените стружки,после пак сглобяване на намокрената турбинка и коксовия пръстен,въртене с дрелката на бавни обороти 2-3 минути и после същата процедура отново.След 5-6 такива ,,сеанса,, претриваните повърхности осезаемо стават по-гладки и полирани.Накрая направих и няколко окончателни претривания на по-високи обороти и за по-дълго време,но с поставяне на грес и малко трансмисионно масло между двата пръстена.В резултат на това,се получават две идеално полирани повърхности на двата пръстена,които междувременно са и напаснати един към друг и лежат в равнина абсолютно перпендикулярна на оста на въртящия се вал.При въртенето с дрелката,през тънкия процеп между периферията на турбинката и стената на кухината на фибъра ясно се вижда,че при това въртене нито пръстена на фибъра,нито пръстена на турбината осцилират постоянно в някакви равнини,неперпендикулярни на оста на вала,както се случва задължително и при съвесем нови фибъри поради причините,описани по-горе и придружено с известно отзяване при по-високи обороти.
При вече ,,претрити,, графитен пръстен и турбинен пръстен реших да не превръщам един опит в два едновременни опита,затова сложих върху реставрирания с лепило графитен пръстен една нова и неупотребявана турбинка.Все пак,първоначалният замисъл на опита беше да се отговори на въпроса дали е възможно използването на възстановен с напластяване на лепило графитен пръстен на уплътнителния фибър,който е проблемния и дефицитен детайл към момента.Убеден съм,че двойка пръстени-графитен и турбинен,възстановени по тоя начин,също ще върши работа,но оставям този опит за други,по-закъсали откъм турбинки вартбургджии като едно почти последно средство.Така или иначе,турбинки все още може да се намерят по магазини и гаражи,а турбината,за разлика от фибъра,подлежи на възстановяване като се смени пръстена с нов,железен (по-добре от неръждавейка) пръстен,чиято изработка няма да затрудни никой стругар.
По-горе писах,че чрез шлифоване и претриване на възстановените с лепило детайли се постига една отлична и огледално гладка контактна повърхност на двата пръстена.
Но....!
Още малко теоретични разсъждения ми подсказаха следното -
В оригиналния вариант имаме железен пръстен,триещ се притиснат върху графитен пръстен.И желязото,и графита са изградени от кристални решетки от атоми поради което са и с доста по-фина микроструктура,по-просто казано-са и по-гладки и ,,мазни,,.
Във възстановения варант бихме имали триене на полимер върху друг полимер.Както се сещате от уроците по органична химия,полимерите са изградени от макромолекули - т.нар.,,полимерни вериги,, ,тоест имат структура по-груба от структурата на материал с атомна кристална решетка,особено когато процесът на полимеризация не бил нито при висока температура,нито под налягане,а е бил ръчно мачкане на едни пластилинчета,при което в дълбочината на получената полимерна смес неминуемо са останали и капчици солена вода(така наречената пот ),и мастни капчици и мръсотия от органично и неорганично естество,а полимерните вериги са се подредили хаотично като чепкана вълна...
Преведено към описвания опит с възстановяване на двата пръстена това означава,че понеже нямаме възможност да създадем триене между две кристални решетки (както е в оригиналното изпълнение) е по-добре да предпочетем контакт кристална решетка-полимер (желязо-лепило) пред контакт полимер-полимер (лепило-лепило),независимо от собственото си осезание за гладкост на повърхностите.
Изложеното е и втората причина (първата е,че имам нови турбинки ) да направя опита с възстановен само графитен пръстен,но с нова турбинка.
При такава постановка на нещата,очаквам полимерът,,лепило,, да шлифова железния пръстен на турбинката по-интензивно (обаче-равномерно и без концентрични жлебове и ръбове) отколкото това прави графита,но пък и да не допуска-поради твърдостта,си в него да се набиват парченца плуваща ръжда,както това очевидно се случва с много по-мекия графит.Както казах-все още и турбинки се намират,а и подлежат на възстановяване...


(....продължение.... )

Здравей колега!
Добре дошъл във форума.
Ще кажа едно голямо ЕВАЛА за подробното и наистина много технически грамотно написано мнение. За съжаление аз съм от другия бряг и имам Трабант, но това е много полезно като тема. Според мен доста от нас трябва да се замислим относно настъпващия дефицит от части на нашите автомобили. Да оставим дефицитните части. Нашите автомобили, като една сложна съвкупност от механизми система не е никак съвършена. Радвам се че има креативни хора, които измислят нови и нови неща. Ще следя тази тема с интерес и ще се радвам да пуснеш снимки (ако имаш), за да се придобие яснота.

Благодаря за позитивната оценка !
Снимки,разбира се,направих,но не мога да ги пусна поради изискването за размер на снимката-оказва се,че моите са с твърде голям размер,ако и правени с телефона.И понеже никак не ме влече дигиталната техника и информационните технологии,нямам никакво намерение да се боря и надлъгвам с един надпис в червено или да притеснявам някого да ми пуска снимките.Засега който иска и може-да си представя,мисля,че съм го обяснил достатъчно ясно.
Още веднъж-благодаря за приема и оценката !

Тъй като и аз мисля върху водната помпа на този двигател докато се накумя да го монтирам в Трабанта ми, стигнах до извода, че май най-добрия вариант ще е да се разкара тая помпа и да се сложи електрическа заедно с хубав уред за температура, като ремъка ще е по-къс и ще минава само през алтернатора.
Нещо, което съм го виждал на снимки от Германия
Работата е че нямам никаква представа от ел. водни помпи и не знам каква ще е подходяща.
Този въпрос е по-скоро към тунинг сегмента, но е хубаво да се помисли върху това, понеже не всички имаме запазени оригинални части за този агрегат, а и нерви да направим подобно нещо.
Очаквам продължението. Поздрави !

Здравей,
Смисълът на всяка една ,,рационализация,, е или нещата да се опростят или да станат по ефикасни или и двете едновременно.Не съм привърженик на уйдурмите,но все пак ми се струва,че преди да мислиш как да променяш несъвършената помпа на Вартбург,трябва да си помислиш следните неща -
1.Къде ще завреш радиатора и какво ще му духа на тоя радиатор?
2.Каква да е тая електрическа помпа,дето ще трябва да върти с променливи обороти в диапазона от около 1500 при празен ход до около 10 000 при ,,пълна газ,,..?
3.Какво устройство да променя тези обороти и как то да получава информация за оборотите на мотора ?
4.Колко ток ще консумира въпросната ел.помпа при максималното си натоварване?
и още 20-30 подобни въпроса...
Но със сигурност,най-важното е човек да мисли.Независимо,че обикновено 99 процента от тези мисли се стига до задънена улица или до нещо вече измислено.Струва си заради единия процент вероятност да се сетиш за нещо,което друг не е видял или не е доизмислил.
А колкото до нервите да се прави подобно нещо-задължителни са нервите когато правиш нещо с любов и за кеф-задължително за отношението към една стара кола като Трабант и Вартбург...
Успех и благодаря за интереса !

( ...продължение....)
И към края-няколко ,,монтажни,, съвета по сглобяването и разглобяването на водната помпа -
1. При избиването на вала(2) (отзад-напред) навивайте скрепителната гайка 17мм(10) на резбата (за да не я повредите) и не блъскайте директно върху нея с чука.Подложете дървено трупче за да омекотява удара и да го превръща от рязък удар в тласък.Не забравяйте,че валовете на са закалени и се кривят лесно-желязото държи много на опън,но не държи на ,,изкълчване,,.
2. Ако лагерите 6301 се нуждаят от подмяна сложете нови такива с означение 2RSH/C3 -двустранно капсулирани и с по-голяма хлабина между сачмите и сепаратора предвид работата в горещата среда на цилиндровата глава.
3. Набиването на лагерите(4) по местата им може да стане или с дървено цилиндрично трупче с диаметър,равен на диаметъра на лагера (минус 1мм) и канал в него,с диаметър,равен на отвора на лагера (плюс 1мм.),ако нямате такова специално изработено трупче,използвайте ,,камък,,27 мм - върши същата работа.
4. Когато монтирате фибъра(13) в леглото му няма да е излишно да залепите гумения уплътнителен пръстен към металната периферия на тялото на фибъра с тънък слой черен силикон (Reinzosil на фирмата Victor Reinz-цена 14 лв.,останалото на пазара е боклук),а после да залепите и фибъра заедно с уплътнителния пръстен по периферията към леглото на фибъра в цилиндровата глава,намазвайки го отвън по периферията с малко черен силикон.Така ще запушите още две възможни пролуки,през които охлаждащата течност би могла да се процеди зад фибъра с всички последици за задния лагер от такова процеждане.
5. На дъното на тунела,в който лежи вала на помпата,точно зад фибъра (и напред от него,по посока задния лагер) има оставен дренажен отвор,през който евентуално процедила се през фибъра охлаждаща течност да изтече навън.В оригиналното изпълнение на цилиндровата глава този дренажен отвор е с диаметър 3 мм ,не се колебайте да го увелчите на 4-4,5 мм.
6. При поставянето на дистанционната втулка(12) обърнете внимание дали тя се нанизва върху вала без никакво усилие или изисква дори минимално такова.Колкото и точно да са изработени тези детайли,убеден съм,че стругарят не е имал предвид температурното разширение на материалите.В резултат на тази несъобразителност обикновено имаме втулка която изисква усилие за да бъде нанизана на вала до точното си място (а то е докато опре в задния лагер).В последствие,в процепа между вала и вътрешната стена на втулката навлиза охлаждаща течност и там започва корозия,която с времето ,,спича,, втулката към вала и последващото и измъкване става неприятно и трудно.Едно леко претриване на вътрешния диаметър на втулката с малко среднозърнеста шкурка,навита на молив,химикал или свредло осигурява лекото и без усилие нанизване на вала,както и лекото й демонтиране след време.
7. Същите съображения по отношение на турбинката(14) и нейния канал изискват леко претриване и там,но особено внимателно понеже турбинката е алуминиева,а не желязна (каквато е дистанционната втулка).
8. При монтирането на фибъра в леглото му напълнете цялото пространство,в което лежи пружината,осигуряваща притискането на графитния пръстен (намира се зад диафрагмата на фибъра,по посока задния лагер)с грес.След като напълните това пространство с водоустойчива грес,натиснете графитния пръстен до максимално долно положение,пружината ще се свие до свота минимална дължина,а излишното количество грес ще се ,,изплюе,,навън.Останалата вътре грес малко или много забавя корозията на пружината,а от тази пружина и нейната здравина зависи уплътняването на двойката ,,фибър-турбина,,.
9. При демонтиране на турбината за модела със задния радиатор и турбина с два пръстена има възможност и е препоръчително турбината да се изтегли по вала със скоба,вместо да се напъва по периферията с отвертка при което не е трудно алуминият да се счупи,а при дефицит на нови турбини в магазина такова счупване няма никак да ви зарадва..При модела турбини с един пръстен отвертките са неизбежни...Точно затова е написаното в т.6 по-горе.
10. При сглобяването на турбината сложете грес в пространството,което се образува между двата триещи се пръстена-графитния и турбинния.Тази грес едва ли ще остане там задълго,но ще спомогне за смазването на двете триещи повърхности поне в периода на сработването им.
11. Преди да монтирате капака на водната помпа(18) проверете проходимостта на щуцера(20) ,който е наличен при моделите с преден радиатор и осигурява циркулацията през разширителния съд.За всеки случай му врътнете 15-20 оборота със съответното свредло на ръка за да възстановите предвидения от конструктора просвет и съответния му дебит.
Давам тези дребни препоръки за малки наглед неща понеже,както се казва ,,Дяволът се крие в детайлите,, ,а ,,експертът е специалист,който е правил много грешки,,...

За липсващия качествен фибър си мисля, ако диаметъра на коксовата шайба на Шкода 105-120 е подобен че може да се произведе на струг една вложка-адаптор, с външен диаметър колкото е фибъра за Вартбург от неръждаем метал, в която да се пъхне и залепи с термоустойчив силикон фибър за Шкода, каквито все още се намират в магазините. Целта е сглобката да е с диаметър и дебелина колкото оригиналния фибър, диаметъра на коксовата шайба да пасва на гърба на перката. Тук следва да отбележа, че това не съм го правил, но ми се струва, че е лесно изпълнимо с помощта на стругар. Във всеки случай ако някой се захване- препоръчвам преди това да измери външен и вътрешен диаметър на коксовата шайба и дебелина на фибъра от Шкода и го сравни с тези на Вартбург. Аз съм сигурен, че е по-малък по външния си диаметър и е възможно да влезе в изработена вложка, но за останалите необходими размери не твърдя със сигурност че ще паснат. Може с идеята да се импровизира и с друг фибър.
Аз също не съм фен на експерименти с доработки, но ако колегата държи да монтира електрическа помпа- смятам че с доста техническа грамотност може помпа от пералня да се преработи на 12 в. и монтира на маркуча на студената вода, минаващ под карбуратора. Това бих казал е шибано не толкоз заради променливите обороти, колкото откъм откъм изпълнение и уплътняване. Важно е капацитета на помпата да е достатъчен за максималното топлинното натоварване на мотора, а температурата при всички останали режими ще се регулира от термостата. Капачката на стоковата помпа ще трябва да се затвори и уплътни откъм главата с плоча. В този случай преди да купите помпа за пералня си дайте сметка дали разбирате от бобинаж или дали ще ви преработят моторчето на помпата в някой сервиз за пренавиване на ел. мотори. Посоката на водата в този маркуч е от радиатора назад, това задължително трябва да се съобрази при монтажа.
Давам идеи на експериментаторите, самите експерименти са - от вас. На феновете успешни занимания !

Помпа втора ръка от БМВ е 40/50лв

Каква е тая помпа от БМВ, че я споменяваш?

Водна ,електрическа( може да се управлява)

Ясно че може да се управляват оборотите на електрическата водна помпа.
Не каза обаче от кой BMW мотор МхBy става водната помпа.

Експериментът с рециклирания с лепило SunFix фибър продължи след известно забавяне.
Така изглеждаше обновения пръстен на фибъра преди да бъде монтиран -

Сглобен заедно с нова турбинка нещата изглеждаха така -

Стотина километра по-късно, изминати предимно в градски условия, с охлаждаща течност антифриз с достатъчно количество на концентрата, видът и на турбинката и на пръстена са следните -


Ясно се вижда, че железният пръстен на турбината е идеално и до огледална гладкост полиран, полиран до същата огледална гладкост е и пръстенът на фибъра, възстановен с лепилото.Деруги, отлюспвания, отчупвания и пукнатини по него няма.
Вижда се

концентричната пътечка 1, по която е ставало триенето между двата пръстена. Oсезаемо износване на границата между нея и по-централната и по-светла част 2, която не е контактувала с железния пръстен на турбината, не се усеща при драсване с нокът.
Причина да сваля елементите беше любопитството ми за състоянието на възстановения пръстен дори и след такъв неголям пробег.
По отношение на функционалната пригодност, експериментът дотук показва следното-
1. Лепилото остава без поражения вследствие температурата,
2. Лепилото не се влияе от антифриза,
3. Лепилото е износоустойчиво в обнадеждаващи за нас величини,
4. След минимален период на сработване и претриване двата пръстена осигуряват надеждно уплътняване.

За отбелявзване е, че в началото, в първите десетина-двадесет километра се явяваше едно подмокряне на дренажния отвор оставен между гърба на фибъра и задния лагер на вала на водната помпа, което отдавам на още непълното сработване на двата детайла.Капане или теч не е имало.
След още натрупан пробег в по-голям обем, ще напиша и по-нататъшните си наблюдения.
Тъй като засега няма видими структурни поражения на възстановения пръстен и той изпълнява очакването да уплътнява, смятам, че и този, дори минимален дотук опит, е обнадеждаващ.

Още 200 километра пробег извън града, общо дотук 300 км. - не тече и уплътнява.
Снимките на двата детайла се красноречиви за полировката, която се достига след 300 км пробег.


Отново няма концентрични надрасквания, улейчета, пукнатини и пр.
Очевидно и от снимките, там, където приляга и се трие железният пръстен, по лепиления пръстен остава по-тъмна на цвят и с метален блясък пътечка, което подсказва, че лепилото е достатъчно по-твърдо от графита и по твърдост е сравнимо с желязото, поради което има метални наслоявания върху лепилото, а не обратното.
Дотук смятам опита за особено обнадеждаващ.

Едно време обяснявах, уморих се. Стига с тия скрабаджийски и текезесарски изпълнения. Колко ще изкара това, доверие ще имаш ли на тая кола, да тръгнеш с нея на 1000 км път примерно? Това нещо поддаде ли, те оставя на пътя!
Още едно време се обдъждаше въпроса за водните помпи. Какви дебити, какви наклони? Дебитът зависи от това колко е отворен термостата. Водни помпи-бол.
Докарайте нещата до нещо стандартно, проверено, което го има в магазина и се е доказало, че има ресурс. Примерно-100 хил км. Ама да е карало толкова, да се знае, че кара толкова и на следващите 100 хиляди не го мислиш.Минават стоте хиляди, работи или не-превантивно в кофата, слагаш ново. И имаш ресурс още 100 хиляди. Тука....си го закрепил. Колко ще кара, сам нямаш идея. Е какво...всяка седмица ще се моля тая кола да ме прибере от село или ще си сменям фибри като простинАло магаре, които на всичкото отгоре са забутани на бЕлото куче в черния?
На практика всяка една помпа, която не е вградена в блока, върши работа. Е да, иска преправяне....

Ама нЕма нужда, никой не те е търсил или калесвал да обЕсняваш и да се мОриш,особено ако нямаш какво смислено да кажеш.Ако си беше дал труда да прочетеш, щеше да схванеш вероятно, че описваното по-горе е чист експеримент, който правя, споделям, представям и тълкувам според собствените си познания за да се ползува от него който реши.

Разбира се, че не знам, затова и добросъвестно описвам тук хода на нещата.Когато реша да прекратя опита или той сам се прекрати, и аз и заинтригувалите се от тази статия ще знаем резултата и ще направим своята преценка, от която ще можеш да се ползуваш и ти, ако желаеш.
Както съм написал, пробег от няколкостотин километра не е достатъчен за да се отсъди дали опитът, създаден от него, е достатъчна основа за подражание, поради което смятам го продължа не поради липса на нови фибъри, а поради собственото си упорство и желанието да спомогна по свой начин за, ако не пълното, то поне за частичното решение на този проблем.Тъй като тези автомобили се карат вече рядко и рядко надхвърлят 7-8 000 км.годишен пробег, ако с тази преправка на фибъра се постига пробег по-голям от 5 000 км. ще смятам опита за успешен и препоръчителен

Далеч си от истината, любезни, пък и не си прочел за дебитът през кое става дума по-горе.
,,...Обемът флуид, който преминава за единица време през дадено сечение на една токова тръба се нарича поток или дебит. Единицата за поток е "кубически метър за секунда" и се означава с m 3 / s или с m 3 . s − 1 . Ако S е лицето на малка плоска повърхност перпендикулярна на скоростта на флуида v → в дадена точка, големината на потока на флуида през тази повърхност е:
Φ = v S
Масата на флуида, който преминава през едно сечение на токова тръба се нарича масов поток и се измерва с единицата "килограм за секунда" (означение: kg / s или kg . s − 1 ). Понеже масата на единица обем флуид е равна на плътността ρ следва, че масовият поток е равен на потока умножен по плътността:
Φ m = ρ Φ = ρ vS .
Начина на движение на един флуид се определя от неговите свойства и от силите, с които си действат една на друга съседните му части. Силата, която действа перпендикулярно на единица повърхност върху границата между две съседни части от флуида се нарича налягане. Ако върху повърхност с лице Δ S действа перпендикулярно сила с големина Δ F , то големината на налягането, действащо на тази повърхност е:
p = Δ F Δ S ...,,
http://physics-bg.org/au/025-poniatia.php
Няма нищо, въпрос на добро средно образование...

Например ?

Освен поза, ненужна никому, в репликата ти няма нищо креативно, никакъв споделен собствен опит, нищо,което да бъде от полза някому, поради което, струва ми се, ти отделих твърде много редове.
Feci quod potui, faciant meliora potentes.
Нали така ?

(PS - скрап,скрападжийски се пише с ,,П,, , драги.
До скоро.)