Ако вече сте чели миналогодишната тема за пътуването ми до Южна Италия, то сигурно вече знаете, че далечните разстояния при пътуването с Трабант за мен не са нещо толкова фрапантно и невъзможно. Репликите ,, Ти си луд '' и подобни, които много мои познати тогава използваха преди да замина, когато им казвах какво ще правя, просто ги приемах с усмивка. Същото правих и тази година, когато реших да отида до западния край на Европейския континент. Отново много мои познати решиха за уместно да ми обяснят колко неразумно би било да пътувам с тази кола, предвид редица неща като комфорт, разход на гориво, динамиката на световната инфлация и други. И ако човек се опитва да вземе разумното решение в случая, то тогава би тръгнал с кола за 1000 лева на газ или с влака или просто да си остане вкъщи и да спести едни пари. Но аз не съм тръгнал да правя разумното нещо, а спомени от седене вкъщи няма, затова както миналата, така и тази година реших да правя това, което искам, вместо да се съобразявам с това, което е логично и редно.
Тогава, както и сега ще напиша тази тема за да се опитам да опиша самото пътуване в неговата трабантска част с цел да вдъхна доверие на колегите, които имат същата кола, но изпитват съмнения спрямо нея, когато трябва да я карат малко по-далече. Поради естеството на нашия форум, няма да обръщам внимание върху най-съществената за мен част на самото пътуване - хората, които човек среща, когато пътува.
След това въведение е ред и на същинската част - Защо Португалия?
Просто не съм бил в тази част на Европа, пък и като любител на красивите гледки покрай асфалтови пътища, бях силно впечатлен от снимките, които видях за местността Serra de Arrabida, която се пада на 20тина километра южно от Лисабон. Това ми беше достатъчно, от тук насетне просто трябваше да си избера маршрута, който да комбинира максимум вълнуващи пътища и места, както и да подготвя колата разбира се. Европейската ми обиколка продължи месец и нещо, като започнах в началото на Октомври, когато съм сигурен че ще съм в края на активния отпускарски сезон и няма да се блъскам с всички туристи навсякъде.
Техническата подготовка на колата се изразяваше в това да се опитам още повече да осъвременя Трабанта, докато в същото време запазвам неговия двутактов дух. Опита ми от миналата година доведе до това да направя няколко подобрения, които да тествам в това пътуване и да съм сигурен, че действително са подобрения. Смених оригиналният карбуратор с шибърен универсален, с какъвто кара и Младен, сложих трабитроник версия D, изолация на тавана, отваряеми задни стъкла, изолация зад таблото, изолация във панелите, километраж с дневен брояч, редукторен стартер, делукс дръжки на вратите от вътрешна страна, оригинално задно гърне, бутала трети ремонт и лагер на кормилния прът вместо пластмасовите втулки, халогенни фарове за мъгла, ел.казанче за чистачките, както и сложих реле на ключа за фаровете за да не си забравя фаровете включени някъде.
По отношение на частите, които носих, този път взех по-малко инструменти и части от миналата година. Всеки взима това, което сметне за необходимо и нужно, аз и тази година сложих двигател в багажника, което за всеки нетрабантаджия представлява нещо огромно и сложно, но всички знаем че е са едни 40 килограма и около час работа. Освен това електронно комплект с бобини, гарнитури комплект, жила за съединител и газ, крушки, ремък, четкодържател с реле ( не съм с оригинален алтернатор ) и основни инструменти с индикаторен часовник за центровката. А да, както и 10 литра двутактово полусинтетично масло Мотул с 5 литрова туба за бензин.
Тук ще изпреваря себе си в разказа си, като напиша още сега, че за 8500-те километра, които изминах не съм ползвал нищо от частите освен крушките за фарове, които при мен просто издържаха малко, защото се оказаха доста фалшиви тези, които си купих и сложих преди да тръгна. Най-голямата ми трудност бе да развивам капачката за резервоара. Мисля, че се раздува уплътнението като се кара колата често. Самата капачка има накатка по ръба, обаче като се има предвид че е на 43 години и като е леко мазна от постоянното наливане на бензин и масло, имах сериозни затруднения особено в горещите дни да я развия, че да сипя
. Ползвах инструментите веднъж да притегна ремъка във Франция, както и регулировъчната гайка на съединителя и две саморазвили се гайки на задния тампон, както и скобата на предното гърне от вибрации в Италия. Имах и малко вълнения със спирачното усилие в Хърватия, където предните спирачки спираха повече и по-рано от задните, което в проливен дъжд и хлъзгава настилка водеше до блокиране на предните колела при рязко спиране. Това се случваше, защото задния ми ресор е оригиналния и като съм понатоварил багажника с всякакви неща, това водеше до вдигане на предницата, което я правеше по-лека и сътветно при хлъзгава настилка дори предните колела със зимни гуми боксуваха при потегляне. Справих се с тази ситуация, като дръпнах леко ръчната спирачка, защото ме мързеше да се навирам под колата за да натегна жилото. Това приближи задните накладки до барабаните и спирането отзад започваше по-рано. Също и прехвърлих малко багаж отпред. Това ще се оправи с нов ресор отзад, който няма да позволи задницата да клекне толкова от 100тина килограма товар в багажника.
От друго не мога да се оплача. Общо взето дреболии и стандартни регулировки. Колата се представи безпроблемно, защото е подържана и карана, независимо че е основно събрана не с нови, ами читави части втора ръка, които съм имал из гаража.
Първата снимка е от Солун, което беше първата спирка в посока пристанището в Игуменица, където и миналата година започна моето пътуване. Тази година пътя към Португалия минаваше пак от там, но от Игуменица се връщах обратно в град Анкона, където бях последно в Италия.
| Прикачени файлове: |
|
thesa.JPG [ 86.16 KiB | Прегледано 12617 пъти ] |