|
Виж темите без отговор | Виж активните теми
 
|
Страница 1 от 1
|
[ 5 мнения ] |
|
Историята на Трабант в Исландия
| Автор |
Съобщение |
|
орлича
Кандидат-фен
Регистриран на: Петък, 15.02.2008 г. 22:12 ч.
Мнения: 305
Местоположение: София
Automobile: 601K S de luxe
|
 Историята на Трабант в Исландия Макар Холандия да е с най-голям брой внесени автомобили, капиталистическата страна, в която Трабант оставя най-ярка следа сред автомобилистите ѝ е Исландия. Малкият островен народ остава верен на Трабант почти до самия му край, а там сякаш саксонецът живее доста по-различен живот сред най-разнородна компания от цял свят, отколкото близнаците му на континента.
Нужно е да подчертаем, че вулканичният остров с население около 300 000 души е възможно най-суровото място за експлоатация на един автомобил, не само заради безпощадния климат и средна температура около 10 градуса през юли, а и липсата на асфалтирани пътища между селищата /до 90-те./, често пресичащи плитки и бързотечащи реки директно през настилката от натрошена изстинала лава, гарнирана обилно със соли.
Никак не е чудно, че десетгодишен автомобил се водил почти крайно амортизиран и нуждата на острова от нови автомобили била много голяма. Масовата моторизация през 60-те години не подминава Исландия и ето че страната се отваря за автомобили от всички крайща на света, като митото за внос от САЩ, западна Европа или СССР било еднакво. Исландците не страдали от предрасъдъци по отношение на техниката от Източния блок. Така всяка техника, която издържала на условията там, особено при достъпна цена, била високо ценена. Затова автопаркът на Исландия повече е приличал на своеобразно авто-ООН: Буик до Москвич, редом до Опел и Шкода.
https://www.youtube.com/watch?v=1kJ0KI6pDPY
Днес това авто-разнообразие е окончателно завалцувано от повсеместна японска хегемония, за която е виновен не някой друг, ами нашия Трабант.
Историята на Трабанта в Исландия е сякаш сама за себе си.
Главните действащи герои в нея са трима:
_________________
Шофьори от стомана карат коли от картон
Klubburinn Skynsemin ræður
Последна промяна орлича на Вторник, 22.05.2018 г. 11:27 ч., променена общо 4 пъти
|
| Понеделник, 21.05.2018 г. 14:29 ч. |
|
|
|
орлича
Кандидат-фен
Регистриран на: Петък, 15.02.2008 г. 22:12 ч.
Мнения: 305
Местоположение: София
Automobile: 601K S de luxe
|
Re: Историята на Трабант в Исландия Ингвар Хелгасон - вносителят. Ингвар попада на Трабант още на първия му показ на изложението в Лайпциг през 1958 г. Тогава той е внасял предимно играчки и други дребни стоки от ГДР, но е търсил да разшири фирмата си с по-мащабна дейност. Добрите му познанства го отвеждат постепенно до комбината Заксенринг, където му поставят обаче високи изисквания за дилърство на новите тогава П50. Въпреки това, Хелгасон бил убеден, че Траби бил изключително подходящ за исландците и закупува от Дания с последните лични спестявания 6 автомобила в началото на 1963 г. Веднага започва тежко ежедневно експлоатиране на колата, като навред из столицата Рейкявик започва да се носи мълвата за „новия пластмасов автомобил от Германия”. Ингвар пише в местния вестник очерк за достойнствата на Трабант и ето че телефонът в работната стая у дома му прегрява от запитвания. Сключва договор със завода за доставка на 300 автомобила, като тя е и най-голямата доставка на автомобили дотогава наведнъж на острова. В този момент Хелгасон не притежавал нито автосалон нито дори собствен паркинг, затова Трабант са се предавали на новите собственици направо на пристанището.
След първите успешни доставки, от Цвикау решили да изпратят техници за оглед на място, като първото посещение от завода било широко анонсирано предварително в исландската преса. Един от тях си спомня, как веднъж в град Акуриери над 90 човека заявили участие за такава и си помислил, че настъпил някакъв повсеместен проблем с колите там, но после разбрал, че собствениците просто били любопитни и очаквали някакви съвети за поддръжка. Така всяка година от ГДР изпращали инженери, които правили демонстрации на ремонти, обучавали местните механици и събирали обратна връзка за поведението на Трабанта в задполярни условия като тази традиция продължила чак до 1985 г.
До края на 60-те години Трабант станал достатъчно популярен автомобил на острова, че повечето бензиностанции да предлагат специална бензиноколонка с готова двутактова смес.
Хелгасон поддържал интереса към колата до невероятните за капиталистическа страна 8% пазарен дял на нови коли с много умела рекламна кампания в пресата като изтъквал факта, че това е най-евтиния автомобил в цяла Европа (следващата по цена там Шкода 1000МБ, била с 50% по-скъпа), включваща дори изпращане на коледни картички на всички собственици.
Той разширил дейността си постепенно и до 2 сервиза за поддържка на колите, като не преставал да кара ежедневно първия си Трабант от 1963, който бил и общ семеен автомобил до 1975 г. Благодарение на добрите си създадени взаимоотношения със завода, нямало никакви проблеми с доставките на резервни части, както било обичайно при другите вносители на автомобили от източния блок.
Но идва 1970 г., когато комбината Заксенринг изведнъж прекратява изцяло износа на Трабант за капиталистически страни. Обяснението е, че в Източна Германия желаещите да закупят Трабант чакат по 6-8 години и производството се задъхва сериозно за да се справя с вътрешното търсене. Това изправя пред фалит Ингвар Хелгасон, който до този момент се е радвал на безупречна репутация на вносител. Автомобилът, който му донесъл просперитет и добро ренюме е на път да го унищожи финансово, въпреки отличните връзки със завода и свързаното с това издействано изключение за ограничени доставки на резервни части. Решава да излезе от трудното положение като рискува с внос на току-що плахо навлезлите в Европа японски автомобили Субару и Датсун/Нисан, които били напълно непознати дотогава в Исландия.
къщата-офис на Хелгасон и първите внесени японски автомобили
Японците пък поверили оторизираното дилърството на Ингвар заради досегашното му добро име на търговец и навлязли чрез него на острова с много масивни инвестиции и реклама. Това превърнало японските марки в невероятен хит и продажбите скочили до небесата - особено на Субару, чийто пълноприводни модели сякаш са направени точно за условията в Исландия. Славата на японските коли се разнесла мълниеносно и след две години вече отварят врати представителствата на Тойота и Хонда. Този неочакван обрат на нещата носи на Хелгасон първото място по продажби на нови автомобили в страната и закратко дори е обявен за най-крупния данъкоплатец на острова.
В средата на 70-те построява най-големия и модерен автосалон в Исландия с огромна продажбена зала, а рекламите му са във всяко печатно издание и каталог. Главозамвайващият успех е гарниран от вноса на големи селскостопански машини, комбайни и трактори, фирмата му се превръща за кратко време в цяла империя за мащабите на страната.
На фона на всичко това през януари 1975 г Хелгасон получава обаждане от Цвикау, че комбинатът има разрешение от комитета за външна търговия на ГДР за доставка по изключение(!) на 50 Трабанта, при заявени през 1970 г. над 500 автомобила... За тези 5 години обаче, страната изживява висок икономически подем като изискванията и нагласите у исландците към автомобилите се променят изцяло. А Трабант 601 си остава същия, на същата цена, година след година. Това „безвремие” до известна степен у него му носи успех сред по-възрастните и по-сръчните шофьори, свикнали на „старата школа”.
Известна ирония има в това, че по-възрастните собственици на Трабант били строго консервативни и десни като политически възгледи, което контрастирало с комунистическия произход на колата. Но и това не скрива повече факта, че Трабант е вече безнадеждно остарял и се е продавал все по-малко и все по-трудно.
Ингвар също знаел това, но продължавал да вярва в Трабанта и намества 601 на централно място на витрината в чисто новия му автосалон. Предприема доста нестандартна публична кампания като публикува във вестниците реклами на Трабант като статии-притчи, започващи с думите „Тъжно, но факт” и последващи укори към днешната разхайтена исландска младеж. Тя, видите ли, вместо да бъде рационална и разумна, като си купи евтин, непретенциозен автомобил и така да си спести пари за собствено жилище, предпочитала да пилее пари по тунинговани американски коли.
Така рекламния слоган на Трабант все се оформял около думата „разумен”. (Докато чете такава подобна статия-реклама-послание, вторият ни главен герой в историята плесва с ръка доволно страницата на вестника и възкликва „Това е!”, но за него по-късно...) Маркетинг стратегията очевидно дава резултат и всяка година се внасят по стотина нови автомобила, като междувременно Трабанта все пак прави малки технически крачки /12 волта, модерен алтернатор, по-добро отопление, електронно безконтактно запалване и др./, които щедро са анонсирани в рекламите.
Свидетелстовото затова, колко добър търговец е бил Ингвар, са продадените 10 „трамп”-а в Исландия през 1978 година. От Цвикау изпратили един „трамп”, тъй като Хелгасон е искал да покаже нещо ново и различно на годишното авто-изложение в Рейкявик. Кръстил го „Трабант-джип”, а думата „джип” продава много в Исландия, очевидно дори и напълно неподходящ за метеорологичните условията в страната автомобил.
Очевидната разлика между Трабанта с бакелитовия волан и сменящите се с всяка година модерни японски модели в автосалона на Ингвар става все по-гротесна, но Траби като че ли винаги намира своите нови купувачи през 80-те, особено сред „вразумената” младеж и младите семейства. През 80-те години било на мода да се подарява нова кола на младоженците, като тя много често била именно Трабант.
Именно неговата „немодерност” и много ниска цена водят постепенно до истински култ към Трабант, като през 1986 и 1987 година са продадени двойно повече автомобили от предходните години, предимно комби.
Това, което слага края на Траби в Исландия е не двутактовия му двигател от 50-те, а резервоарът. През 88-ма страната вече не разрешава регистрация на нови МПС с горивен резервоар в двигателния отсек и така последните 9 Трабанта са внесени и продадени ден преди изменението в закона да влезе в сила.
За добрите отношения на Ингвар Хелгасон със Заксенринг говори и фактът, че през 1988 г. заводът пръв го кани за представяне на новия Трабант 1.1 с четиритактов двигател. След като изпробвал новия модел обаче, търговецът се качил в кабинета на директора, където го очаквали всички инженери. „Преди двадесет години се молих да направите нов модел, но сега смятам, че така само сте развалили хубавата кола.”, казал им той и не поръчал нито един автомобил.
В последното си интервю през 1999 г. Хелгасон споделя, че от всички коли, които е внасял, притежавал и карал, Трабантът му е бил най-любимият.
_________________
Шофьори от стомана карат коли от картон
Klubburinn Skynsemin ræður
Последна промяна орлича на Вторник, 22.05.2018 г. 10:36 ч., променена общо 3 пъти
|
| Понеделник, 21.05.2018 г. 14:39 ч. |
|
|
|
орлича
Кандидат-фен
Регистриран на: Петък, 15.02.2008 г. 22:12 ч.
Мнения: 305
Местоположение: София
Automobile: 601K S de luxe
|
Re: Историята на Трабант в Исландия Гунар Бярнасон – почитателят. Коневъдството е сред от основните отрасли на Исландия, а Гунар бил най-големият коневъд на острова. Той изнасял исландската порода в целия свят, бил многоуважаван биснесмен и харизматичен общественик, организирал и конните състезания в страната. Обичал да прекарва повечето време сред животните, отколкото в офиса, затова и неговите деца негодували постоянно, че в луксозния семеен Крайслер миришело винаги на конюшна. Затова един ден той решил да им даде урок, как не трябва да се държат като сноби - продал големия Крайслер и закупил през 1981 г нов Трабант комби. Отначало всички негови приятели в голф клуба сметнали това за шега, но Бярнасон останал очарован от простия, евтин и непретенциозен автомобил. Не спирал да хвали навред колко практична и икономична кола всъщност е саксонецът и смятал, че ако повечето исландци карат такива автомобили, то страната нямало излишно да разхищава капитал за внос на „суетни играчки”. Нямало интервю, в което да не се повдигне въпроса защо продължава да кара Трабант, а той отговарял в тона на рекламния слоган: Това е кола за хора със здрав разум! Така му хрумнала идеята да основе през юни 1983 г. клубът на „трабантаджийте” в Исландия - „Здравият разум диктува” – първият и единствен клуб на собственици на Трабант в капиталистическа страна преди 1989 г.
Мълвата се разнесла навсякъде из страната, вносителят Ингвар Хелгасон предоставил помещение в автосалона си специално за клуба, а срещите били през месец на паркинга му в Рейкявик, понякога с повече любопитни и репортери, отколкото Трабанти.
След една година почти всеки Трабант в Исландия имал на задното стъкло лепенката на клуба.
През 1984 г. Хелгасон организира празненство по случай 20-годишния юбилей на Трабант в страната, заедно с клуба на Бярнасон като негов председател.
От завода в Цвикау изпращат по случая техен представител, който връчва грамоти на всички членове на клуба, а Бярнасон получава ключовете на чисто ново комби „делукс”.
Специален подарък получава също и третия наш герой в историята, но за него също по-късно. Юбилеят е закрит с първия и последен по рода си конвой-парад из улиците на столицата Рейкявик.
Карането в конвои става традиция за края на всяка среща на клуба, която се провеждала всяка последна неделя от месеца. Обикновено била на закрито, задължително с бюфет и топли напитки.
Било също така традиция, щом пристигне поредната доставка от ГДР, лично Гунар Бярнасон, като председател на клуба да посреща пръв новите собственици на Трабанти за да ги агитира да се записват като членове.
„Здравият разум диктува” се превръща в нещо повече от авто-клуб, той става и нарицателно име за антипод на модерния тогава „поамериканчен” лайфстайл - алтернативен начин на живот, по-близък до скандинавския аскетизъм и скромност: по-малко консумиране, повече споделяне и взаимопомощ. Всечи член получавал телефонен тефтер с контактите и адресите на всички останали свои съмишленици, в случай, че има нужда от помощ и съвет. Именно затова Трабант става и толкова популярен сред младите хора в края на исландския си живот. Закратко дори се основава и втори клуб – „Не на шега”, който за разлика от разумния Бярнасон, събира предимно младежи, които искат да се забавляват повече с Трабант – организират офроуд излети в отдалечени райони или гонки на писта.
Всичко това обаче приключва постепенно с края на вноса на автомобила в страната, дори самия Гунар се отказва да кара Трабант, щом и резервните части секват през 1989 г. Умира през 1998 г като преди това в биографичната си книга описва, как нищо друго не би могло да го ядоса така в живота, както когато му счупят пластмасовата емблема на предния капак. Заради неговия клуб, до ден днешен Трабанта в Исландия е известен с прякора си skynsemin („здрав разум”).
_________________
Шофьори от стомана карат коли от картон
Klubburinn Skynsemin ræður
Последна промяна орлича на Понеделник, 21.05.2018 г. 16:20 ч., променена общо 1 път
|
| Понеделник, 21.05.2018 г. 15:38 ч. |
|
|
|
орлича
Кандидат-фен
Регистриран на: Петък, 15.02.2008 г. 22:12 ч.
Мнения: 305
Местоположение: София
Automobile: 601K S de luxe
|
Re: Историята на Трабант в Исландия Йорн „Дали” Инголфсон – състезателят.Исландците обичат много авто-мото спортовете и при всяка свободна минута в гаражите им кипи трескава подготовка за следващия уикенд, когато ще излязат на любителско рали състезание. Един от тях е Йорн, който започва да се състезава със своя Трабант през 1977 г. Нищо необичайно тогава, тъй като саксонецът е бил много достъпен, особено втора употреба, но Инголфсон по прякор „Дали” бързо печели сипмпатиите на публиката и колегите си, защото се представял с него невероятно успешно при скромните 26 к.с .
Нямало рали, било то местно или международно в Исландия, на което Дали да не е участвал с неговия 601 до 1991 г., след това регламентите за участие в състезанията са променени и той остава в аматьорската лига. Това обаче не му пречи да държи няколко рекорда в страната: най-дълго участие с един и същ автомобил, най-малко отпадания от състезание поради катастрофа или повреда (нито едно до 1986 г.!) и др.
Неговата упоритост и успехи, макар и на аматьорско ниво, го прославят чак в ГДР и през 1984 г. Заксенринг му изпраща за юбилея на 20-годишнината на Трабант в страната, специално подготвен в заводския спортен отдел тунингован рали двигател с 65 к.с и 5-степенна трансмисия, т.нар RS800, с които отборът на комбината участва на международните рали-състезания. Така Трабанта на Йорн става първия заводски подготвен рали автомобил в Исландия, а колата днес е изложена в музея Йстафел.
През годините той все по-рядко застава на трасето, но винаги с 601.
Дали притежава и един много добре запазен Трабант 600, с който участва на ретро-обиколки.
Продължава да се състезава с Трабант и до ден днешен – през изминалата 2017 година, вече 80-годишен и с навигатор не кой да е, а неговата внучка!, участва на 3 ралита в страната, с което става за пореден път рекордьор – за най-възрастен рали-състезател в Исландия.
_________________
Шофьори от стомана карат коли от картон
Klubburinn Skynsemin ræður
Последна промяна орлича на Понеделник, 21.05.2018 г. 17:03 ч., променена общо 3 пъти
|
| Понеделник, 21.05.2018 г. 15:51 ч. |
|
|
|
орлича
Кандидат-фен
Регистриран на: Петък, 15.02.2008 г. 22:12 ч.
Мнения: 305
Местоположение: София
Automobile: 601K S de luxe
|
Re: Историята на Трабант в Исландия Ето и още малко любопитни факти:
Първата награда или голямата печалба в държавната лотария на Исландия до 1970 г. е била Трабант комби.
Едни от най-необичайните купувачи на Трабант, особено втора употреба, били американските стационирани войници в базата Кефлавик. Тяхния мандат там е бил около 2 години, за което време им е била необходима евтина кола само за няколко километра на ден. Един от тях, сержант Купър дори е участвал в рали за любители, заедно с Йорн Инголфсон през 1979 г.
През 1969 г в Рейкявик се извършва един от малкото въоръжени обири, като престъпникът бяга от полицията с краден Трабант 601 комби „делукс”. Забележителното преследване с 2 полицейски автомобила Волво и Форд продължава около 30 минути, завършва в краен квартал на столицата и е заснето случайно от дете, което пробва новата си 8 мм камера от балкона. Обирджията изоставя Трабанта и успява да се измъкне неразкрит... вече близо 50 години, като краткото филмче е все още на интернет страницата на исландската полиция.
През 1999 г. се сформира много успешна исландска рок-група, която се кръщава Трабант. Те стават известни със скандалните си ексцентрични шоута из цяла Европа, което не пречи дори президента на Исландия ги кани на официални приеми. След 3 издадени албума, музикантите се разделят през 2009 г. , защото се оказва, че нямат право да ползват името на групата си повече – сдружението ИнтерТраб, базирано в Цвикау закупува правата върху марката и емблемата на Трабант и преценява, че не е подходящо музикантите да ползват името.
Днес в Исландия има около 40 Трабанта, като собствениците им са малка сплотена общност в духа на клуба им „Здравият разум диктува”. Някои от тях се ползат до ден днешен като ежедневен автомобил.
_________________
Шофьори от стомана карат коли от картон
Klubburinn Skynsemin ræður
|
| Понеделник, 21.05.2018 г. 15:56 ч. |
|
|
|
|
Страница 1 от 1
|
[ 5 мнения ] |
|
Кой е на линия |
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта |
|
Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл
|
|
